АЛКОХОЛ

Алкохолът е вероятно най-древното и все още наи-разпространеното средство, което в зависимост от случая причинява релаксация, радостна възбуда или ярост. Мнението, че алкохолът не е наркотик, е едно широко разпространено заблуждение, което силно изкривява отношението на нашето общество към употребата му. Друг широко срещан мит е, че в Северна Европа не умеят да пият, а в страните, близки до Средиземноморието, много се пие, но вредата от това е по-малка, понеже южняците знаят как да го правят. Статистиката не споделя това мнение и показва, че в дадена страна процентът на алкохолиците, както и броят на случаите на цироза и други заболявания, свързани с алкохола, е пряко свързан с количеството изпит алкохол на човек от населението, независимо дали е изпит табиетлийски или на екс. Днес в света има десетки милиони алкохолици; смята се, че у нас те са около 300 000. Алкохолът е един от най-опасните наркотици, но по традиция отношението към него остава либерално. Достатъчно е да си спомним колко много от историческите личности, решавали съдбите на милиони хора, са били алкохолици. Съвременността продължава да ни дава подобни примери, но в някои страни, между които е и нашата, това изглежда не смущава особено избирателите.
Очевидно е, че алкохолът има и известна положителна роля, тъй като иначе обществото не би го търпяло. Той подтиска напрежението и така способствува ако не да преодоляваме, то поне по-лесно да понасяме безкрайните малки и големи неприятности, които отравят живота ни. В крайна сметка проблемът не е в самия алкохол, а в това, че много хора не виждат никакво друго средство, което да прави живота им по-поносим.

1. ИСТОРИЯ
По всичко изглежда, че човечеството е открило алкохола преди да открие писмеността, металите, земеделието и даже огъня. Към времето на Великите географски открития само някои народи, населяващи Сибир, Северна Америка и Тихия океан не го употребявали, но след това и те бързо са наваксали пропуснатото. Най-вероятно е първоначално човекът да е изпитал действието на алкохола, когато е ядял естествено ферментирали плодове: добре известно е, че много животни обичат да правят това. Някои безбожници даже твърдят, че ябълката на познанието, която Бог забранил на Адам и Ева да ядат, имала такива особени свойства просто защото е била ферментирала - т.е. малко изгнила.
Целенасочените усилия на хората за получаване на продукти, съдържащи алкохол, датират от епохата на неолита, когато се е появило земеделието. От известните археологически данни личи, че лозата (Vitis vinifera) е била опитомена от човека заедно с житните растения около 6000 г. пр. Хр.; най-вероятно това е станало някъде в Армения. Всички цивилизации на Стария свят са познавали алкохола. Още в първия известен сборник закони - кодекса на вавилонския цар Хамурапи от 2225 г. пр. Хр. - има повече от 300 параграфа, които регламентират производството, продажбата и употребата на бира и вино. Египтяните са употребявали нещо подобно на нашата бира, за което има сведения от около 3000 г. пр. Хр.; в един папирус подробно е описано на кои хора по колко бира дневно се полага. В Древен Египет виното било вносно и се употребявало предимно при религиозните церемонии. В избите на храмовете то се съхранявало в съдове, на които грижливо били отбелязани произходът, възрастта и качествата му; тази педантичност ни кара да си мислим, че сред египетските жреци е имало истински ценители на доброто вино. В Стария завет на много места се споменава за виното. Древните евреи гледали на него като на благо, което трябва да бъде използувано с умереност, но осъждали пиянството. Някои еврейски секти, появили се по-късно, могат да се разглеждат като предтечи на съвременните дружества за въздържание, тъй като напълно го отричали.
Гръцките философи проповядвали умереност във всичко, но техните съвременници доста пиели, независимо че разреждали виното с вода. Особена роля в живота на Древна Гърция са имали празниците на Дионис - бога на виното и веселието. В течение на тези няколко дни повсеместно царели пиянство и сексуална разпуснатост - иначе нетипична за древните гърци; подобни празници съществуват и днес, например карнавала в Рио. Тези празници, както смята Уйлям Ембоден, са пример за една "временна лудост. така необходима на всяко едно общество". Временната лудост, обаче, постепенно започнала да става постоянна, особено след като в античния свят могъществото преминало последователно в ръцете на македонци и римляни. Александър Велики на пияна глава изгорил прекрасния дворец на персийските царе в Персепол, за което после много съжалявал. Юлий Цезар почти не пиел, но повечето от другите римските императори не се отличавали с особена умереност. Поданиците на Тиберий наричали своя император Биберий (Пияницата); той назначавал на вакантна длъжност този от кандидатите, който може да изпие най-много. В древния Рим виното често се съхранявало и поднасяло в оловни съдове, а използуваните тогава стабилизатори и автоматизиращи добавки към виното само са спомагали за разтварянето на този силно токсичен метал. Пиянството в Римската империя често се изтъква като една от причините за нейния упадък, но към самото пиянство са се добавяли последиците на хронично оловно отравяне, чийто основен симптом е психическата настойчивост.
Народите, които са живеели северно от ареала на разпространение на лозата, също са имали свои алкохолни напитки. Германците и славяните пиели медовина, а някъде около 11 в. чехите измислили бирата в съвременния и вид. Степните народи пиели ферментирало кобилешко мляко - кумис, а китайците и японците приготвяли напитка от ферментирал ориз. Ислямът строго забранява употребата на алкохол, но въпреки това и в най-правоверните страни виното продължавало да служи като източник на забранено и поради това още по-сладко удоволствие. Голям любител на хубавото вино бил Абу Али ибн Сина (Авицена), който казвал, че "виното е разрешено на властниците, тъй като на тях всичко им е разрешено; на скитниците, тъй като на тях вече нищо не може да им навреди; и на мъдреците, тъй като те пият с мярка". Много интелектуалци в средновековния ислямски свят шокирали своите съвременници с явното си пренебрежение към забраната да се пие вино и към религията въобще. Най-известният пример за това е великия математик, астроном, лекар и поет Омар Хайям, който е посветил много от своите стихове на виното; ето един от тях:
За виното съм туй, което върбата е за ручей чист -и дълго пие моят корен от скъпия поток златист. Тъй Бог е наредил. Навярно той нещо имал е предвид, и спрял да пия - ще узнае какъв съм глупав атеист.
Въпреки лошото отношение на пророка Мохамед към алкохола, изглежда именно арабските алхимици първи са го получили в чист вид. У алхимиците съществувало твърдото убеждение, че чрез дестилацията те са достигнали до душата на опияняващите напитки; самите названия алкохол (ар.) и спиритус (лат.) означават дух, еманация. Първоначално процесът на дестилацията се пазел в строга тайна, но в 13 в. той бил подробно описан от алхимика Алберт Велики. По това време чистият спирт се използувал само като рядко и екзотично лекарство, което подмладява и удължава живота - жива вода (aqua vitae). Различните продукти на дестилационните казани започнали да придобиват популярност сред масите едва през 16 в., когато алкохолът поевтинял и навсякъде започнали да никнат нови кръчми. Фридрих Енгелс, на когото не липсвало чувство за хумор, отбелязал, че римляните с лекота са можели да спрат нашествията на неговите прадеди, ако се били сетили да изобретят евтините концентрати и да ги алкохолизират. Европейските колониални сили, обаче, разполагали с това средство и навсякъде в Америка, Африка и Сибир търговията с алкохол се смятала за най-добрия начин, по който у "диваците може да се създаде нова потребност, която твърдо ще ги накара да признаят принудителната зависимост от нас".
В Русия царете бързо осъзнали способността на алкохола да превръща народа в стадо и установили монопол върху водката. Още през 16 в. в селата и кварталите на градовете били открити държавни кръчми, на които бил спуснат план; при неизпълнение на плана населението, записано към съответната кръчма, трябвало да внесе недостигащата сума в бюджета. Резултатите на тази политика, според която трябва да плащаш, независимо дали пиеш или не, днес са очевидни - пиенето е национално развлечение, а средната продължителност на живота на мъжете в Русия е само 57 години.
Нека не бъдем скромни - открай време по нашите земи също се е пиело много. Още в древността траките се прочули с невъздържаното си пиянство; както е известно, много от елементите на култа към Дионис/Бакхус по произход са тракийски. Хан Крум се опитал да въведе сух режим, но това най-вероятно се отнасяло само за населението, не и за двореца; във всеки случай, не е известно неговият антиалкохолен закон да е имал траен резултат. Успехите на суровия аскет Василий II Българоубиец се дължат на изключително строгия ред в армията му, в частност на неговата нетърпимост към употребата на алкохол. За българите, обаче, Трифон Зарезан винаги си е оставал един от най-любимите празници. Турските султани издавали специални фермани с цел да се ограничи пиянството сред християнските поданици на империята - но без особен успех. От пътеписите на Проф. Иречек става ясно, че до преди един век типичната закуска на българския селянин е включвала чаша ракия -"... а някои пият от сутринта".
В началото на миналия век се появили първите масови движения за въздържание. Благодарение на техните усилия употребата на алкохол в САЩ между 1830 и 1860 г. намаляла повече от 3 пъти; това е може би единствения случай в историята, когато само чрез пропаганда са били постигнати значителни резултати в борбата с алкохола.
Най-сериозният опит законодателно да бъде ликвидирана употребата на алкохол е Сухия режим в САЩ (1917-1933). Той бил наложен под натиска на Женската лига за християнска умереност и в 1919 г. обхванал цялата страна (18 поправка към Конституцията). Сухият режим започнал с масирана кампания в печата, чиято цел била да се внуши, че именно алкохолът е причина за бедността, проституцията, лудостта, престъпността, дегенерацията на населението, хазарта, корупцията и т. н. Постепенно, обаче, той все повече започнал да губи популярност и. когато и най-упоритите му привърженици се убедили в провала му, най-сетне го отменили (21 поправка). Привържениците на Сухия режим смятат, че през неговото време потреблението на алкохол в САЩ намаляло повече от два пъти, а скептиците не по-малко аргументирано твърдят, че се е пиело даже повече, отколкото преди забраната; споровете по този въпрос изглеждат безсмислени, тъй като е трудно да се прецени какво точно е ставало в действителност. Несъмнено е, обаче, че нелегално произведеният алкохол не бил с особено качество, вследствие на което имало много отравяния; забележимо се увеличила консумацията на кафе. но също така на марихуана, хероин и етер. Обществената полза от Сухия режим била несъществена в сравнение с развихрилата се престъпност, която намерила идеален бизнес в нелегалното производство и търговия с алкохол; може да се каже, че единственият траен резултат от Сухия режим е раждането на съвременната организирана престъпност.
Подобни опити за ограничаване на употребата на алкохол са били правени много пъти в различни страни, но резултатите винаги са били твърде далеч от очакванията; пресен пример в това отношение е антиалкохолната кампания на Горбачов в Русия, която започна решително, но също завърши с провал. В наше време алкохолът е напълно забранен само в страните с твърда ислямска ориентация.
Опитът на историята показва, че за добро и за зло алкохолът винаги е бил съставна част от културата на повечето цивилизации и по всичко изглежда, че в обозримо бъдеще това ще продължава да бъде така.

2.АЛКОХОЛНИ НАПИТКИ
Практически всичкият алкохол, който хората употребяват за пиене, се получава чрез ферментация на продукти, които съдържат въглехидрати. Процесът се извършва под въздействието на живи организми - дрожди. Това налага известни ограничения върху силата на получаваните напитки, тъй като при концентрация на алкохол повече от 10-15% дрождите умират и ферментацията спира; така от гроздов сок се получава вино, а от зърно - бира. Концентрираните напитки могат да се получават само чрез дестилация; по този начин може да се получи алкохол с произволно силен градус, но обикновено концентратите съдържат 40 до 50% алкохол. Съдържанието на алкохол в различните напитки се измерва в градуси, които обикновено показват обемната концентрация на алкохола в %. Първоначално е имало най-различни системи за означаване на алкохолното съдържание, някои от които още се използуват. Интересен е произходът на английския термин proof (проба). В миналото кралският флот закупувал огромни количества ром за моряците. Той се изпитвал, като с него се залее чер барут; ако след това барутът може да се запали, смятало се, че ромът става за пиене. Успешната проба (100 proof) съответствува на 50 % алкохолно съдържание.
Почти всички спиртни напитки освен алкохола съдържат още много други желани и нежелани съставки. Има смисъл да споменем някои от тях, които са резултат от неправилното спазване на технологията или от използуването на некачествена суровина. При дестилацията на домашна ракия е необходимо в казана с джибрите да се добави някакво алкално вещество - сода каустик, сода за дъски или даже няколко лопати пепел. В противен случай се получава етилацетат - едно вещество, което добре опиянява и е прекрасен лакочистител, но е много опасно за черния дроб. Авторът е виждал данни от химически анализ на домашни ракии, които напълно отговарят на определението ацетонлийка или коресилиновица - една от тези ракии съдържаше 25% алкохол и 16% етилацетат. Домашните ракии, особено плодовите, съдържат и много висши алкохоли - пропилов, изобутилов и пр., които също са много по-отровни от етиловия; те имат по-силно наркотично действие от него, но сутрешното главоболие, както и съсипаният черен дроб, са ни сигурни. Често етилацетат и висши алкохоли има и в напитките на уж реномирани производители; причината за това е, че в БДС се споменава само метанола.
Метанолът и етиленгликолът са най-опасни сред другите алкохоли. Като изключим завършените алкохолици, които пият всичко, което отдалече им мирише на спирт, тяхна жертва може да стане всеки, който купува напитка с несигурен произход. Метанолът е силно отровен; токсичната доза е 20 - 50 ml. Първите симптоми на метанолно отравяне са зрителните смущения - отровените виждат като че ли през снежна буря; много от тези, които оживеят, остават частично или напълно слепи. Дъхът и урината на отровените миришат на формалин. За оправдание на метанола трябва да се каже, че повечето нискокачествени напитки съдържат много по-често висши алкохоли, отколкото метанол. Преди години в Австрия избухна скандал около продукцията на една голяма фирма, която добавяла етиленгликол (антифриз) във вината си, за да ги направи по-меки на вкус. Даже малките хронични дози етиленгликол са опасни за черния дроб. Приет в големи дози, той причинява възбуда, която се сменя с депресия. Отровените получават силна ацидоза, а в тежки случаи - остра бъбречна недостатъчност. Най-елементарната противоотрова при отравяне с метанол или етиленгликол е обикновения алкохол в максимално поносимите дози.
Алкохолът се приема изключително перорално. Той бързо се всмуква в стомаха (20 %) и тънките черва (80 %), като този процес е по-бърз при употреба на концентрати или на газирани напитки. Една малка част от алкохола се излъчва от организма непроменена, но основната част от него се метаболизира в черния дроб; в крайна сметка приетият алкохол изгаря и в този смисъл той може да се разглежда като една изключително калорична, макар и крайно непълноценна, храна. Организмът на средния европеец може да преработва 10 g алкохол в час, т. е. ако човек изпива 50 g концентрат или чаша вино в течение на два часа, той практически няма да се опияни.
От юридическа гледна точка е важно да се знае концентрацията на алкохол в кръвта; това има значение не само за тези, които са хванати да карат кола пияни. Тя може да се изчисли лесно като се раздели количеството изпит алкохол, приведен към 100 % алкохол, на тази част от телесното тегло, която го абсорбира - това е около 3/4 от теглото на мъжете или 2/3 при жените. Например изпиването на една бира от мъж, който тежи 80 kg, води до следния резултат: 25 g чист алкохол (5 % от 0.5 кg) разделени на 60 кg (3/4 от 80 кg) дават 0.4 g/kg което е 0.4/1000, или както се казва 0.4 промили. Тъй като алкохолът относително бързо се метаболизира, така пресметнатата концентрация отразява само началния момент след приемането на алкохол.

3. ЕФЕКТИ
Може да изглежда парадоксално, но фармакологичната основа на действието на такова просто и известно вещество все още не е напълно ясна. В по-старите книги се излага хипотезата, че алкохолът действува подобно на общите анестетици (етер, хлороформ и т.н.), които оказват неселективно влияние върху вискозитета на мембраните на нервните клетки. Промяната в мембраните влияе на функционирането на белтъците, които се намират в тях; в частност това са рецепторите на невромедиаторите. Много е вероятно, обаче, алкохолът и неговите метаболити директно да въздействуват върху някои рецептори и системи; във всеки случай той силно влияе на рецептора на GАВА, на NМDА-рецепторите и на ензима моноаминоксидаза. Трудно е да се прецени в каква степен тези фактори имат значение за ефектите на алкохола, но изглежда, че основно те се дължат на влиянието му върху рецепторите на GАВА, независимо по какъв механизъм се осъществява то.
Едно кратко и афористично обяснение на ефектите на алкохола е дадено в старата френска легенда за св. Мартен, който донесъл лозата във Франция. По време на своето пътешествие той първо я криел в костите на птица, после на лъв и накрая на магаре. По тази причина от виното хората първо запяват като птици, след втората бутилка те стават смели като лъвове, а накрая се превръщат в магарета. Подобни мъдрости има във фолклора на почти всички народи; древните гърци са изобразявали Дионис ту като весел и приветлив младеж, ту като разярено свирепо животно.
Едва ли има някой, който да не е наблюдавал себе си или други хора в най-различна степен на опиянение. Общоизвестно е, че алкохолът действува различно на различните хора, но въпреки това типичните му ефекти могат да бъдат свързани с неговата концентрация в кръвта. Човек чувствува лека възбуда и става бъбрив при концентрация 0.5-1 g/1; при 1 -1.5 g/1 повечето хора стават шумни и буйни, а по-късно сънливи; повече от 1.5 g/1 обикновено предизвикват гадене и повръщане, а често след това настъпва летаргия и ступор. Повече от 3 g/1 винаги води до загуба на съзнание, а при 5 g/1, ако не се вземат мерки, смъртта настъпва след 1 - 2 часа. Световният рекорд е 15 g/1; лекарите са положили огромни усилия, за да може шампионът да остане жив.
Интересно е, че влиянието на алкохола зависи не само от неговата концентрация, а от това дали тя се повишава или намалява; в първия случай човек се чувствува приятелски настроен, смел и весел, а във втория - уморен, злобен и депресиран. Този ефект е един от основните фактори, които подтикват да се пие още и още алкохол, за да се поддържат приятните усещания.
Алкохолът има дезинхибиращ ефект, т.е. под неговото въздействие човек е по-склонен да извърши неща, които много му се искат, но не му стиска. В тази връзка е и неговото свойство да бъде най-разпространената дрога на истината; както казва нашият народ "каквото е на трезвия на ума, това е на пияния в устата". Според различни проучвания между 20 и 40 % от самоубийците се осмеляват да предприемат тази стъпка едва след като изпаднат в състояние на опиянение.
Връзката между алкохола и насилието е общоизвестна, но този въпрос заслужава особено внимание, тъй като почти всички наркотици в едно или друго време са били обвинявани, че предизвикват насилие. Алкохолът е безспорен лидер в това отношение и причината за това не е само в неговото широко разпространение. Не е тайна, че много от нашите съвременници дълбоко в себе си са неудовлетворени от живота, разяждани от омраза и завист към тези, които по тяхно мнение са имали повече късмет - т. е. родени са с повече ум, красота и воля от тях. Подобна струна звучи повече или по-малко в душата на всеки от нас, но именно нейното заглушаване лежи в основата на всяко човешко общество. Когато дезинхибиращият ефект на алкохола свали забраните, дълго подтисканата агресивност излиза наяве. Жертви в такива случаи са обикновено близките на човека, обзет от прилив на алкохолно юначество - жена, деца, роднини и приятели; алкохолът е неизменен участник в почти всички съседски и роднински свади, които завършват с убийство - за примери вижте вестниците. Трябва да се подчертае, че алкохолът е само катализатор, а не непосредствена причина за агресивното поведение. Причините за насилието са в самите нас и зависят както от особеностите на характера на самия човек, така и от неговото социално положение и етническа принадлежност, т. е. те са почти изцяло в областта на психологията. Общо взето, бедните по-често стават агресивни под въздействието на алкохола от хората, принадлежащи към заможните слоеве на обществото. Пияните евреи много рядко стават буйни, докато индианците и другите латиноамериканци стават агресивни даже без видим повод. Това поведение отразява не толкова ефектите на самия алкохол, колкото общоприетите в дадената етническа или социална група стереотипи на поведение.

4. ТОКСИЧНОСТ И ХРОНИЧНИ ЕФЕКТИ
Несъмнено е, че от всички вещества, описани в тази книга, алкохолът е това, което причинява най-сериозни лични и социални проблеми. По този въпрос има изписана планина от книги, но тук алкохолизмът ще бъде обсъден само в такава степен, че да може да служи като сравнение за другите видове зависимост, за които става дума на съответните места. Определението на СЗО за алкохолизма е следното: "Алкохолици са тези хора, които пият значително количество алкохол, чиято зависимост към него е достигнала такава степен, че имат забележими умствени разстройства, или това влияе върху телесното им и психическо здраве, отношенията им с другите хора и функциите им на социални и икономически субекти. Тук се включват също така и тези, които показват начални признаци на такова развитие."
От гледна точка на фармакологията алкохолът е изключително опасно средство; дозата, в която той проявява желаните си ефекти, е само 3 до 5 пъти по-малка от смъртната доза. Сред другите вещества, описани в тази книга, едва ли съществува такова, чийто терапевтичен показател да е толкова нисък. Единственият фактор, който донякъде намалява токсичността на алкохола, е неговото бързо разграждане в организма. Смъртта от алкохолно отравяне обикновено настъпва от парализа на дихателния център. У нас през 1994 г. от алкохолно отравяне са умрели 175 души, а още 131 души са умрели от случайно (какво ли ще рече това?) алкохолно отравяне.
Ефектите на хроничната употреба на алкохол засягат предимно черния дроб и нервната система. Хроничните алкохолици развиват цироза на черния дроб около 8 пъти по-често от останалите хора, като жените по-често стават жертви на цирозата от мъжете-алкохолици. Повредата на черния дроб отслабва имунитета, което прави организма по-уязвим към различни инфекции. Често се наблюдава дегенерация на сърдечния мускул; получава се нещо като сърдечна цироза. Алкохолът повишава вероятността за развитие на ракови заболявания; той отслабва тъканите и действува като канцероген, а освен това създава условия за проявата на други канцерогенни фактори.
Алкохолиците често страдат от липса на спомен за минали събития, загуба на способността за запомняне на нова информация и дезориентация. Тези симптоми са известни като психоза на Корсаков и са резултат от забелязаното от Вернике увреждане на някои части на мозъка, дължащо се на недостиг на витамин В1; често те се разглеждат като един синдром на Вернике-Корсаков. Освен него алкохолиците имат и други неврологични нарушения, които могат да достигнат до степен на алкохолна деменция.
Както правилно е отбелязал още крал Макбет, алкохолът "възбужда желанието, но отнема възможностите"; хроничните алкохолици стават импотентни и загубват интерес към секса. Отдавна се е смятало, че алкохолът лошо влияе на потомството; в древен Картаген на младоженците било забранено да пият, за да зачеват здрави деца. Системната употреба на алкохол от бременните жени води до раждането на деца със специфичен фетален алкохолен синдром (FAS). Неговите признаци са умствено изоставане, лоша координация, слаб тонус на мускулите, ниско тегло и малформации в различни органи; външно тези деца имат малки очи, спуснати клепачи и уродлива, приличаща на рибешка, уста. Установено е, че FAS е следствие от влиянието на алкохола върху формирането на кората на мозъка на човешкия зародиш; мозъчната кора на много от тези деца има само четири слоя клетки вместо нормалните шест и вероятно много от клетките в тях не са намерили своето нормално място. FAS е най-изучения случай на поведенческа тератогенеза; смята се, че около 0.2% от децата се раждат с този синдром; при около 2% от новородените той е по-слабо изразен.
Накрая, след всички тези ужаси не е излишно да се кажат и няколко добри думи за алкохола. У повечето хора умерената употреба на алкохол понижава риска от инфаркт и инсулт. Някои лекари го препоръчват в разумни количества на своите възрастни пациенти като средство за релаксация и за улесняване на заспиването. Действително, не е ясно с какво хапчето за сън, което има почти същия механизъм на действие и също така може да предизвиква физическа зависимост, е по-добро от една чаша алкохол преди сън.
5. АЛКОХОЛНА ЗАВИСИМОСТ
Практически всички хора, които системно пият, развиват толерантност към ефектите на алкохола. Дългогодишната употреба на значителни количества алкохол предизвиква силна физическа зависимост, но психическата зависимост към него се получава много по-бързо. Смята се, че около 10% от пиячите след време изпадат в сериозна зависимост, съпроводена с тежки абстинентни явления.
Първоначалните симптоми на абстинентния синдром се появяват около 10 часа след последната доза. При леките форми на алкохолизъм те се изразяват в напрегнатост и нарушения на съня. В по-тежки случаи към това се добавят двигателна възбуда и треперене; освен тях могат да се появят мускулни спазми, гадене, повръщане, изпотяване, аритмия. Около 5% от алкохолиците след около 2 дни развиват още по-тежки симптоми, познати като делириум тременс (Delirium tremens). Това състояние се характеризира с възбуда, дезориентация и халюцинации; последните обикновено включват плъхове, прилепи, насекоми и т. н. и като цяло са ужасяващи. До началото на века смъртността сред тези, които са изпаднали в делириум тременс, е достигала 40%, но сега благодарение на напредъка на медицината тя е много по-ниска. Първите мерки се състоят в замяната на алкохола с някой от съвременните депресанти, най-често диазепам. Някои учени изказват мнение, според което сутрешният махмурлук може да се разглежда като мини-абстинентен синдром; важен аргумент в подкрепа на тази теория е общоизвестната бирена терапия на махмурлука.
Съществуват две основни гледни точки относно това, какво представлява алкохолизма. Според първата от тях, това е болест като всички останали, а алкохолиците са жертви на своята физиология и са безпомощни да контролират поведението си. Многочислени изследвания са показали, че действително съществуват много големи разлики в склонността на различните хора да станат алкохолици, като това силно зависи от тяхната наследственост, пол, расова принадлежност и от характера на личността им. От друга страна, досега никой не е могъл да определи ясно физиологичната природа на алкохолната болест. Другият подход към алкохолизма го третира както зависимостта към всички вещества като опиатите, стимулантите, никотина и т. н.; според него в основата на зависимостта лежи способността на алкохола да действува като положителен стимул, което подтиква към употребата му.
Тъй като все още няма съгласие по въпроса какво точно е алкохолизма и защо въобще хората пият, то съществуват и много подходи към лечението на алкохолиците. Първата стъпка е преодоляването на физическата зависимост, ако тя е силно проявена. Успехът на последващото лечение зависи много от личността на човека и от това доколко използуваният подход съответствува на неговия характер - различните методи влияят твърде различно на различните хора. Методите, основани на предположението, че алкохолизмът е болест, включват преди всичко промени в диетата с цел да се възстанови нормалното функциониране на организма, но това не е лечение. Смята се, че терапията има смисъл, единствено ако след това човек напълно се въздържа от алкохол; най-крайно тази гледна точка е изразена от организацията Анонимни алкохолици (АА), според която "няма излекувани алкохолици, а само непиещи алкохолици". Поведенческият подход пък набляга на психологическото въздействие, чиято цел е възстановяването на нормалните навици на човека, изпаднал в зависимост от алкохола. Съществуват много различни методи, които се движат между тези крайности, но във всички случаи те имат успех предимно сред алкохолиците, които имат добро социално положение, на което държат, и силна подкрепа от страна на семейството. За да се помогне на хората, които се лекуват, да се въздържат от употребата на алкохол, се предписва приемането на препарати (антабус и др.), които причиняват неприятни усещания при употреба на алкохол, като по този начин създават отрицателен условен рефлекс към алкохола. Този метод се използува с умерен успех в лечението на алкохолизма отдавна, а от известно време намира приложение и при лечението на опиатната зависимост.