Когато става въпрос за цените на стоките, ясно е, че колкото по-евтина е една стока в абсолютно стойност, толкова по-голяма може да е надценката, която й се слага.

Нормално е, че когато един търговец с определени постоянни разходи формира своите цени, той прави така, че приходите да стигат за покриване на тези разходи и да формира печалба за поетия търговски риск.

За нас обаче, като потребители в условията на криза, в която приходите ни стават все по-несигурни, е важно да знаем кои стоки са със свръхнадценки, което би могло да е източник за спестяване на средства. Става въпрос предимно за заведения.

1. Кафето в заведение - макар и доскоро да върлуваше тезата, че кафенетата не печелят от този продукт, а предимно от продажбата на алкохол, и безалкохолни продукти, това може би далеч вече не е точно така.

И докато 2 лв. ви струват малка сума, която бихте могли да отделите за кафе, помислете за следното. Кафе „Lavazza" среден клас е при цена от 20.56 лв. за килограм в голям супермаркет. От един килограм, ако се следват нормите от 6 гр. за кафе, би следвало да се получат 166 кафета.

Или себестойността на чаша кафе, без да включваме цената на изхабената ток и вода, които са още няколко стотинки, възлиза на 12.4 стотинки. Всичко останало плащате за удоволствието да го пиете навън, а не вкъщи. Добра надценка от близо 1500% нали.

Като добавим и риска (по скоро безсмислието на фона на ниската себестойност дори и на хубавото кафе), вместо желаната марка да ви бъде сервирана друга марка кафе, само за да се спестят няколко стотинки, то пиенето на кафе може да ви донесе повече нерви отколкото удоволствие. А да не забравяме, че сервитьорите, често нямат да ви върнат или доброволно им оставяте бакшиш.

Ако пиете кафе по два три пъти на ден в заведение, то макар и да не го усещате на месец се разделяте с над 100 лв.

2. Сметанката. - Това е задължителен атрибут към всяко кафе за много хора. И ако доскоро цената й беше 10-20 ст., то хитрите собственици установиха, че това е един добър начин за изкарване на допълнително пари, и решиха, че хората спокойно биха се разделяли с по 40-50 ст. за сметана.

Ако ви се струва глупаво да носите сметанка в джоба си, която сте закупили при цена от 2 ст. от голям магазин (на едро), помислете пак. Да ви искат петдесет стотинки за нея е доста „нахално". Три кафета със сметанки се равняват горе долу на четири без. Надценката тук е в диапазона има-няма близо 2000%, направо не мога да я сметна.

3. Безалкохолното и минералната вода. -При безалкохолните вече се връщаме към по-нормални нива на надценки и то не за друго, а защото себестойността на безалкохолното е по-висока. Няма как за бутилка безалкохолно да искаш примерно пет лева (не че на собствениците не им се иска).

И понеже явно им се струва ниска рентабилността от 100%, тук започва голямото надлъгване. Поръчвате си безалкохолно, като разбира се няма да се намери сервитьор, който да ви каже дали е от бутилка или е пълнено. Носи ви се чаша напитка, която е далеч от бляна ви за това, което сте смятали, че ще пиете.

При минералната вода е същото. Налива се чаша от галон от 20 л със себестойност няколко стотинки, а цената която плащате може да е лев- лев и петдесет.

4. Алкохолът. Да си дойдем на думата. При относително високи цени на бутилките от различен тип и клас, надценките си остават доста големи. Кръчмите печелят предимно от продажбата на алкохол. 3 лв. за малка ракия може и да е относително приемливо на фона на хубавата обстановка и музиката, но трябва да се върнем на доходите и възможностите на хората. От друга страна някой би казал търсене и предлагане - щом се купува на тази цена, значи там е и равновесната точка. Принципно е така. Аз обаче се чудя защо плащаме такава надценка за продукта и обслужването, което се получават на повечето места.

Бутилка от най-скъпите ракии се продават за около 20-25 лв. Или надценката, която се получава тук, е около 80-на процента. При по-евтините варианти надценката се повишава, като цената на малката не пада пропорционално. И тук остават съмненията дали когато не си поръчаме скъпа напитка, не ни носят от наливната, бутилирана в някое мазе. Колко ли е надценката в този случай?

Теодор Минчев